Психологът Русана Гаджанова за експериментите и акселерацията
Снимка: pixabay.com
„24 фаса и платстмасови бутилки от бира след поредното зелено училище на 12-годишните!!!
Честито родители, вашите деца са вече пораснали!
Честито учители, вашите ученици го правят в съседната стая и вие за преден път сте изненадани!
Честито деца, вие вече можете!:((("
След този статус във фейсбук на приятелка – майка на 12-годишно дете, молим психолога Русана Гаджанова за коментар:
Опитването на различни неща, експериментите са начин за всеки млад човек да опознава света, да намери своя път и място за реализация и утвърждаване.
Но всички виждаме, че възрастовата граница на експериментиране на вредни практики и дейности пада драстично в последните години. Наистина, порастването е възможно само чрез тестване на собствените възможности и лимити, но е жалко, когато енергията на една личност се насочва към имитация на зрелост.
Стремежът към идентификацията и приемане от околните, признанието, че си вече „голям“ и „много як“ личат все по-често в изпробване на лоши поведенчески модели на възрастните: употреба на тютюн, алкохол; ранен секс.
Наясно сме и че децата днес съзряват все по-рано физически (този процес се нарича „акселерация“ - забързано развитие). Но психически и емоционално са още незрели. Човешката психика не еволюира по начина, по който това се случва с физическите органи и системи (макар и там да е необходимо много време). Затова процесите, които се случват във вътрешния свят на личността, са установени отдавна, били са валидни в миналото и продължават да са същите и сега, независимо, че обществото ни няма нищо общо със света отпреди 100 или дори - отпреди 20 години.
В свят, в който всичко е анонимно, субективно, преходно и глобализирано, децата не усещат стабилност. Задоволяването на базовата потребност от сигурност става все по-трудно за родителите поради ред причини: икономически, здравословни, социални...
Щом средата компрометира качествено сигурността, търсенето ѝ се случва по изкривен начин – с изкуствени атрибути на сила, владеене на себе си и света, без да може детската личност изобщо да поема отговорността за всичко това, към което се опитва да се приобщи – света на големите.
Наша, на възрастните около тях, е отговорността децата да не търсят изява по такъв начин. Ние ги водим по пътя на тяхното развитие и ние определяме посоката на техните търсения, имам предвид всички – от мама, татко и разширеното семейство; педагозите и вътрешните правила на училището, до законите, които обществото е приело с оглед опазване на детското здраве и развитие. Остава само да прилагаме рамките, които сами сме разписали, нали!?
Защо децата имат толкова лесен достъп до алкохол и цигари? Ако те могат безнаказано да си набавят тези „забранени неща“ (не само тютюн и алкохол са това) и не се следи ефективното спазване на правилата, как ще ги мотивираме да спазват изобщо някакви правила?
Двойният стандарт убива доверието, прави споделянето нежелано и избягвано, справянето с вътрешно напрежение и конфликти – невъзможно. И, в крайна сметка, разболява личността. В момента наблюдаваме ефект, кодиран в развитието от предходни поколения. Затова е наша отговорност – не на всички, а на всеки! да подкрепи поне едно дете да открие своята посока за развитие и добра сила.
Русана Гаджанова е клиничен психолог. Работи с деца, родители, индивидуални клиенти и групи.
Работи с деца в риск, семейства, маргинализирани групи и потребители на различни социални услуги в специализирани центрове. Участвала е в български и международни проекти по европейски програми. Сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България от 2005 г. В последните години се занимава с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.
тел. 0886/320 659; e-mail: russana_g@abv.bg, facebook: АРТ - алтернативи за развитие и терапия
Уравновесените личности прекарват достатъчно време не само със самите себе си, но и със семейството, приятелите или партньора си.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари